Слънчогледът произхожда от степта на Северна Америка, където и сега се срещат диви форми.
В Европа растението е пренесено през 1510 г. и засято в ботаническата градина на Мадрид. В началото се е отглеждал като декоративно растение и за семки.
Като маслодайно растение слънчогледът най-вероятно е използван от коренното американско население. Счита се, че индианците са получавали масло, с което са мазали косите и тялото си или са получавали бои за оцветяване на облеклата си. Като маслодайна култура, обаче, се отглежда от началото на 19 век във Воронежка област, Русия, откъдето обратно е пренесен в Европа.
У нас е пренесен след Освобождението от Русия като декоративно растение и за ядене, а отглеждането му като земеделска култура започва през 1917 г. След това за кратък период се превръща в основната маслодайна култура на българското земеделие.
По данни на ФАО площта на слънчогледа в света надхвърля 100 млн. дка и той се явява трета по важност маслодайна култура след соята и рапицата. Най-големи производители са Китайската народна република, Русия, Аржентина, Франция, Украйна, Австралия и др. България също е сред страните с най-висок рейтинг като производител и селекционен център в света.

Слънчогледът принадлежи към сем. Сложноцветни (Compositae), род Helianthus L. От този род са известни над 100 вида, повечето от които са разпространени като диворастящи.
Като полски култури се отглеждат само два вида — културният слънчоглед (Helianthus annuus L.) и топинамбурът (в някои райони се нарича ерелмаз) — (Helianthus tuberosus L.). От културния слънчоглед се отглеждат множество вариетети с различно предназначение — за масло, за храна на птици, за семки, декоративен. У нас най-разпространен е ssp. sativus, който се използва за масло. Той е средно ран екотип, чийто вегетационен период най-често протича от средата на април до средата на септември. Има високо 1,70–1,80 м неразклонено стъбло. Отглеждат се най-вече хетерозисни хибриди с тъмносиви до черни панцерни семена с оловен блясък, ивици и кантове.
Най-разпространените български хибриди са:

• със стандартен (линолов) тип на маслото — Албена, Сантафе, Сан Лука, Мусала, Меркурий и др.
• с олеинов тип на маслото — Диамант, Перла.

Най-разпространените за семки сортове са Стадион и Фаворит.
В България се засяват и хибриди, създадени във Франция, Югославия, Румъния и в мултинационалните семевъдни фирми Монсанто, Пионер и др.

Слънчогледово поле в източната част на Предбалкана, по пътя Моравка-Конак.

Слънчогледът се отглежда за семената, от които се получава най-използваното у нас растително масло.
Слънчогледовото масло има висока хранителна стойност и добри вкусови качества. В състава му влизат главно ненаситени мастни киселини — линолова (50–65 %) и олеинова (25–40 %). Тези киселини се съдържат в незначителни количества в животинските мазнини и не се синтезират в човешкия организъм. Известно е, че консумирането на ненаситени мастни киселини води до формиране на така нар. „добър“ холестерин, поради което растителните мазнини са в основата на диетичното хранене при хората.
Освен за хранителни продукти (олио, маргарини, майонези, консерви, сладкарски изделия и др.), слънчогледовото масло се използва и за получаване на сапуни, лакове, безири и други промишлени изделия.
Средната консумация на слънчогледово масло у нас надвишава 15 kg на глава от населението.
В процеса на извличане на маслото чрез пресоване се получава около 35 % кюспе, което е ценен фураж за животните поради високата си кръмна стойност. Кюспето съдържа средно 36–40 % суров протеин и до 12 % мазнини. В белтъка се съдържат някои незаменими аминокиселини (лизин — 3,7 %, метионин — 2,2 %, триптофан — 1,5 %).
При ръчно бране на питите и отделна вършитба, от слънчогледа могат да се получат пити, съдържащи 5–10 % протеин и 15–20 % пектин, които да се използват за хране на овцете.
Стъблата съставляват около 30 % от надземната част на растението във фаза пълна зрялост. Използването им все още не е решено оптимално, въпреки, че се знае, че от сърцевината им може да се получава фина хартия.
Слънчогледът може да се отглежда успешно и като фуражно растение за получаване на силажи. Прибран в края на цъфтежа и начало на наливане на семената, той има суха маса около 35 %, 17 % от която са въглехидрати, 2,5 % са протеини, 1 % мазнини, с високо съдържание на каротини (50 %) и др.
Слънчогледът е важно медоносно растение за България, тъй като той се отглежда на големи площи, а в нектара, получен от 1 декар|дка се съдържат около 20 kg захари.
Ролята на слънчогледа в българското земеделие е много важна. Поради това, че той е окопна култура, засяването му спомага за правилен сеитбооборот на земеделските култури. Поради това, че е сухоустойчива култура, слънчогледът може и се отглежда на големи площи. Към настоящия момент в България се засяват средно 5–6 млн. дка слънчоглед и, поради това, слънчогледът се явява втората по важност и значение земеделска култура след пшеницата. Стопанското му значение се подсилва и от факта, че международната търговия със слънчогледови семена е една от най-успешните.